Зелената стара чешма <br /><br />Живеех спокойно, когато веднъж <br />по пътя зададе се кон, <br />а конят достойно го яздеше мъж <br />и спря го под моя балкон. <br />Помоли от коня за малко водица <br />бил жаден след тази езда <br />и аз от балкона, нали съм умница <br />се втурнах да нося вода. <br /><br />Нямах куража да му откажа, <br />нищо че вече се питах сама, <br />защо му занесох нали под навеса <br />тече си зелената стара чешма. <br /><br />Отгоре с усмивка ме гледаше мама <br />за женене вече си бях, <br />а конника стихна когато пред мама <br />водата неволно разлях. <br />Със него през двора по мокра следа <br />пристъпихме свели глави <br />и чухме отгоре <br />дано по вода навсякъде да ви върви. <br />Конят опита да тропне с копита <br />изцвили сърдито и занемя <br />отвън под навеса където тече си <br />зелената стара чешма. <br /><br />Събраха години децата край нас <br />чешмата и днеска тече, <br />край нея щом минем се смея на глас <br />със своето малко момче. <br />Ще спре там модерна кола за водица <br />мотора със цяла черда <br />и нашата щерка нали е умница <br />ще хукне да носи вода. <br /><br />А подир нея вода ще се лее <br />път ще чертае за у дома. <br />Дали ще ожени и тя като мене <br />зелената стара чешма. (х2)
