Vasil Naidenov - Sineva<br /><br />Ти отмина (3)<br />Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,<br />сякаш пролет и есен, и зима...<br />Твойта сянка над младата ръж се изви<br />като кърпа синя.<br />Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.<br />И една ароматна тъга почна лекичко<br />да те възражда.<br />Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,<br />вероятно да те преживея.<br />А душата виновно, виновно мълчи<br />само сянката мина през нея.<br />Само вятърът, вятърът вейна едва,<br />пиле някакво изписука.<br />Ах каква,ах каква синева сме забравили<br />някога тука.<br />Синева,синева...
